Тежките проблеми на най-високото джудже
Александър МАРИНОВ
Един къс анекдот от старите времена гласеше, че руските джуджета са най-високите джуджета, а руските заболели – най-здравите заболели в света. Поводът да си го напомним е вероятното (но напълно не сигурно) класиране на ГЕРБ преди всичко в идните следващи изключителни парламентарни избори, което някои анализатори назовават победа, а помръкващото бивше великолепие Бойко Методиев Борисов несъмнено ще означи с обичайното „ Пак ги бих ”. Дори това да стане, ГЕРБ ще си остане „ най-здравият ” тежък болник на българската политика.
Първо, дано напомним, че по-сериозните социологически организации (не броим всякакви термометри, спиртометри и барометри) в действителност отреждат на ГЕРБ първо място по проценти, само че с следващ спад на поддръжката, измерена в безусловно изражение. Иначе казано, някогашните ръководещи вървят отпред, само че не тъй като са „ вдигнали ”, а тъй като другите (и най-много ИТН) падат. Дали това съответствие на силите ще се резервира, следва да забележим, а се прибавя и значителен нов миг – в политическата конкуренция ще се включи новото начинание на някогашните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, които се радват на огромна известност. Наистина, дали тази медийна популярност ще се трансформира в бюлетини в урните, следва да забележим, само че
в случай че новият състезател схване вярната тактика
да засилва до момента негласуващите, обстановката ще се промени съществено.
Нека допуснем обаче, че след преброяването на гласовете на 14 ноември преди всичко се окаже ГЕРБ. Какъв ще е резултатът от тази победа и дали тя няма да се окаже пирова? За да намерим отговор на този въпрос, е потребно да се върнем към някои забавни моменти и поучения от началото на прехода, които мнозина са не запомнили, а по-младите изобщо не познават.
На парламентарните избори през октомври 1991 година се наложи Съюз на демократичните сили (в тогавашния си тип на необятна коалиция от партии и движения), а Българска социалистическа партия в съюз с няколко дребни партии остана втора. Разликата сред спечелили и победени бе едвам един %. От Съюз на демократичните сили тържествено оповестиха, че са победили „ с малко, само че вечно ”, а ръководителят на Българска социалистическа партия Александър Лилов дефинира резултата като „ елегантна загуба ”. „ Победата вечно ” изтрая към година, само че не това е значимото в тази ситуация. Подложен на рецензии от вътрешнопартийната съпротива, Лилов търпеливо, като за неособено схватливи хора, изясни, за какво загубата е била „ елегантна ” и за какво за Българска социалистическа партия е било по-добре да отстъпи с дребна разлика първата позиция.
Работата е в това, че през 1991 година никой не искаше да беседва (камо ли да ръководи заедно) с „ някогашните комунисти ”. Това е първата аналогия сред онази обстановка и
ситуацията, в което през днешния ден се намира ГЕРБ,
след всичко, станало известно за зулумите при тяхното ръководство. Втората аналогия е в събитието, че през предходния интервал (за към година) страната бе ръководена от „ държавно управление на националното единодушие ” (широка коалиция) под управлението на починалия Димитър Попов, в което участваха на паритетни начала всички парламентарно показани партии без Движение за права и свободи. Тази колаборация, въпреки и нужна, поставяше Съюз на демократичните сили в неловко състояние, не се харесваше на множеството им гласоподаватели и засилваше желанието за „ измиване на срама ” посредством цялостно разграничение от Българска социалистическа партия. Ако се върнем в наши дни, обстоятелствата на публично или прикрито партньорство с режима на Борисов се възприемат от обществото като леке на позора и принуждават всички (дори тези, които имат противоположни желания) да странят от ГЕРБ като от прокажени.
Ако Българска социалистическа партия бе спечелила изборите през есента на 1991 година, по силата на Конституцията тя трябваше да поеме първия мандат и да преглътне общественото оскърбление на цялостен остракизъм, заздравен от всевъзможни (основателни или не) нападки и оскърбления. В тогавашното комплицирано, най-много морално-психологическо състояние на партията и нейните последователи, подложени на всеобщ нападателен напън, това щеше да бъде тежко в допълнение тестване. Затова Лилов дефинира загубата като „ елегантна ” – с минимална разлика, само че в това време освобождаваща социалистите от задължението да вършат обречени мъчителни опити да сформират държавно управление.
Дори в случай че ГЕРБ заемат първото място на изборите през ноември т.г., тази „ победа ” ще им сервира само
повтаряне на перипетиите от април,
когато всички, даже и скритият им съдружник Движение за права и свободи, не просто отхвърлиха да разискват с тях хипотезата за някакво взаимно ръководство, а в детайли изложиха всички причини за какво няма да го създадат. Този временен, само че нападателен обществен спор не способства с нищо за престижа на „ спечелилите ”, а тъкмо противоположното – ускори публичния негативизъм към тях.
Променена ли е обстановката през днешния ден? Едва ли, във всеки случай не и в интерес на Борисов. Опитите да се трансферира отговорността за проблемите на служебните държавни управления са колкото несъстоятелни, толкоз и нескопосани. В хода на предизборната акция неизбежно ще бъдат припомнени всички фрапантни злоупотреби на предходните ръководства. Нека прибавим и значимото, въпреки и едва изучено отражение на съчетанието на президентски и парламентарни избори. На процедура това ще бъде обща предизборна акция, борбата, която в огромна степен ще бъде сред другите възможности „ За Радев, срещу Борисов ” и „ За Борисов, срещу Радев ”. Каквито и да са партийните сметки и интриги, генералното публично разположение на силите в този проект е ясно и то изрично не е в интерес на ГЕРБ. Евентуалното първо място в парламентарната конкуренция ще укрепи контрастния резултат, а няма да го смекчи.
П ринципно значимият смисъл на „ успеха ”
в парламентарните избори е спечелилият да успее да образува болшинство, да излъчи държавно управление и да може да осъществя поетите пред обществото политически задължения. В обстановка, когато независимо безусловно болшинство е (засега) непостижимо, е явно, че един от значимите причини за решението на гласоподавателите е кой има действителни шансове да сформира (или да взе участие значимо) в управническа коалиция, вписваща се в преобладаващите обществени ценностни правила и настройки.
В това отношение ГЕРБ в действителност е „ изпята ария ”, най-малко до тогава, до момента в който основният им приоритет е съхраняването на егото и оцеляването на Борисов. Ако тази партия успее да извърши съществен завой в това отношение, може би картината ще се промени, само че такива индикации няма. Дори да бъде заменен водачът, ще остане огромният въпрос за порочния модел, злоупотребите и техните причинители. В този смисъл посланията от вида „ Отречете се от Борисов и ще ви приемем ” са по-скоро тактически (и не напълно честен) ход.
Истинските спечелили на идните изключителни избори (а може би – в поредицата от избори в относително къс интервал от време) ще бъдат тези политически сили и водачи, които съумеят да предизвикват възобновяване на естествения политически разговор и да предложат работеща платформа за сформиране на дейно съдружно ръководство, способно да се оправи най-малко с неотложните проблеми на хората и страната.
Един къс анекдот от старите времена гласеше, че руските джуджета са най-високите джуджета, а руските заболели – най-здравите заболели в света. Поводът да си го напомним е вероятното (но напълно не сигурно) класиране на ГЕРБ преди всичко в идните следващи изключителни парламентарни избори, което някои анализатори назовават победа, а помръкващото бивше великолепие Бойко Методиев Борисов несъмнено ще означи с обичайното „ Пак ги бих ”. Дори това да стане, ГЕРБ ще си остане „ най-здравият ” тежък болник на българската политика.
Първо, дано напомним, че по-сериозните социологически организации (не броим всякакви термометри, спиртометри и барометри) в действителност отреждат на ГЕРБ първо място по проценти, само че с следващ спад на поддръжката, измерена в безусловно изражение. Иначе казано, някогашните ръководещи вървят отпред, само че не тъй като са „ вдигнали ”, а тъй като другите (и най-много ИТН) падат. Дали това съответствие на силите ще се резервира, следва да забележим, а се прибавя и значителен нов миг – в политическата конкуренция ще се включи новото начинание на някогашните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, които се радват на огромна известност. Наистина, дали тази медийна популярност ще се трансформира в бюлетини в урните, следва да забележим, само че
в случай че новият състезател схване вярната тактика
да засилва до момента негласуващите, обстановката ще се промени съществено.
Нека допуснем обаче, че след преброяването на гласовете на 14 ноември преди всичко се окаже ГЕРБ. Какъв ще е резултатът от тази победа и дали тя няма да се окаже пирова? За да намерим отговор на този въпрос, е потребно да се върнем към някои забавни моменти и поучения от началото на прехода, които мнозина са не запомнили, а по-младите изобщо не познават.
На парламентарните избори през октомври 1991 година се наложи Съюз на демократичните сили (в тогавашния си тип на необятна коалиция от партии и движения), а Българска социалистическа партия в съюз с няколко дребни партии остана втора. Разликата сред спечелили и победени бе едвам един %. От Съюз на демократичните сили тържествено оповестиха, че са победили „ с малко, само че вечно ”, а ръководителят на Българска социалистическа партия Александър Лилов дефинира резултата като „ елегантна загуба ”. „ Победата вечно ” изтрая към година, само че не това е значимото в тази ситуация. Подложен на рецензии от вътрешнопартийната съпротива, Лилов търпеливо, като за неособено схватливи хора, изясни, за какво загубата е била „ елегантна ” и за какво за Българска социалистическа партия е било по-добре да отстъпи с дребна разлика първата позиция.
Работата е в това, че през 1991 година никой не искаше да беседва (камо ли да ръководи заедно) с „ някогашните комунисти ”. Това е първата аналогия сред онази обстановка и
ситуацията, в което през днешния ден се намира ГЕРБ,
след всичко, станало известно за зулумите при тяхното ръководство. Втората аналогия е в събитието, че през предходния интервал (за към година) страната бе ръководена от „ държавно управление на националното единодушие ” (широка коалиция) под управлението на починалия Димитър Попов, в което участваха на паритетни начала всички парламентарно показани партии без Движение за права и свободи. Тази колаборация, въпреки и нужна, поставяше Съюз на демократичните сили в неловко състояние, не се харесваше на множеството им гласоподаватели и засилваше желанието за „ измиване на срама ” посредством цялостно разграничение от Българска социалистическа партия. Ако се върнем в наши дни, обстоятелствата на публично или прикрито партньорство с режима на Борисов се възприемат от обществото като леке на позора и принуждават всички (дори тези, които имат противоположни желания) да странят от ГЕРБ като от прокажени.
Ако Българска социалистическа партия бе спечелила изборите през есента на 1991 година, по силата на Конституцията тя трябваше да поеме първия мандат и да преглътне общественото оскърбление на цялостен остракизъм, заздравен от всевъзможни (основателни или не) нападки и оскърбления. В тогавашното комплицирано, най-много морално-психологическо състояние на партията и нейните последователи, подложени на всеобщ нападателен напън, това щеше да бъде тежко в допълнение тестване. Затова Лилов дефинира загубата като „ елегантна ” – с минимална разлика, само че в това време освобождаваща социалистите от задължението да вършат обречени мъчителни опити да сформират държавно управление.
Дори в случай че ГЕРБ заемат първото място на изборите през ноември т.г., тази „ победа ” ще им сервира само
повтаряне на перипетиите от април,
когато всички, даже и скритият им съдружник Движение за права и свободи, не просто отхвърлиха да разискват с тях хипотезата за някакво взаимно ръководство, а в детайли изложиха всички причини за какво няма да го създадат. Този временен, само че нападателен обществен спор не способства с нищо за престижа на „ спечелилите ”, а тъкмо противоположното – ускори публичния негативизъм към тях.
Променена ли е обстановката през днешния ден? Едва ли, във всеки случай не и в интерес на Борисов. Опитите да се трансферира отговорността за проблемите на служебните държавни управления са колкото несъстоятелни, толкоз и нескопосани. В хода на предизборната акция неизбежно ще бъдат припомнени всички фрапантни злоупотреби на предходните ръководства. Нека прибавим и значимото, въпреки и едва изучено отражение на съчетанието на президентски и парламентарни избори. На процедура това ще бъде обща предизборна акция, борбата, която в огромна степен ще бъде сред другите възможности „ За Радев, срещу Борисов ” и „ За Борисов, срещу Радев ”. Каквито и да са партийните сметки и интриги, генералното публично разположение на силите в този проект е ясно и то изрично не е в интерес на ГЕРБ. Евентуалното първо място в парламентарната конкуренция ще укрепи контрастния резултат, а няма да го смекчи.
П ринципно значимият смисъл на „ успеха ”
в парламентарните избори е спечелилият да успее да образува болшинство, да излъчи държавно управление и да може да осъществя поетите пред обществото политически задължения. В обстановка, когато независимо безусловно болшинство е (засега) непостижимо, е явно, че един от значимите причини за решението на гласоподавателите е кой има действителни шансове да сформира (или да взе участие значимо) в управническа коалиция, вписваща се в преобладаващите обществени ценностни правила и настройки.
В това отношение ГЕРБ в действителност е „ изпята ария ”, най-малко до тогава, до момента в който основният им приоритет е съхраняването на егото и оцеляването на Борисов. Ако тази партия успее да извърши съществен завой в това отношение, може би картината ще се промени, само че такива индикации няма. Дори да бъде заменен водачът, ще остане огромният въпрос за порочния модел, злоупотребите и техните причинители. В този смисъл посланията от вида „ Отречете се от Борисов и ще ви приемем ” са по-скоро тактически (и не напълно честен) ход.
Истинските спечелили на идните изключителни избори (а може би – в поредицата от избори в относително къс интервал от време) ще бъдат тези политически сили и водачи, които съумеят да предизвикват възобновяване на естествения политически разговор и да предложат работеща платформа за сформиране на дейно съдружно ръководство, способно да се оправи най-малко с неотложните проблеми на хората и страната.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ